Еректорът (lat. еrigo, erectum – изправям, повдигам), представлява механично приспособление, което обезпечава възможността за ерекция на половия член и последващото му въвеждане в сексуална кухина (влагалище, анус, устна кухина), с цел извършване на сексуален контакт, при недостатъчна ерекция. Слабостта на ерекцията в ситуации на интимна близост, обикновено се преживява тежко от мъжете, а съсредоточаването на вниманието върху степента на ерекция, неизменно води до още по-голямо задълбочаване на проблема, с което половият член отслабва в еректирало положение до пълното изчезване на ерекцията. В подобни ситуации, използването на еректорите, като вид протези, поставяни върху неерегиралият пенис, спомагат при възникване на ерекция, същата да се удържи, с което да се обезпечи интроекцията на члена в сексуалната кухина.

Механичните вспомагателни средства са длъжни да отговарят на редица изисквания, като:

Първите еректори са се появили доста отдавна, но официалната медицина ги споменава в края на ХІХ в., като тези еректори веднага са влезли в арсенала на лекарите, занимаващи се с лечение на мъжката полова слабост. Обикновено, те се състоят от две метални тънки протези, които по цялото си протежение прилепят една към друга и са покрити с тънка пластмасова обвивка, образуваща специфични крайни разклонения. На единият край има дъговидна конструкция, която е приспособена да следва извивката на околовенечната бразда на половия член и е покрита с гума. Краищата на дъгата завършват с гумени усуквания, които са с дължина около 3 mm, предпазващи сексуалните кухини, в които се прониква, от увреда. Другият край има вид на две рогчета, като на едното се поставя фина пластмасова тръбичка с диаметър около 3-4 mm с ограничител на края. Тръбичката на рогчето се закрепя с поставения върху нея метален ограничител. Самото закрепване на тръбич върху рогчето става с придвижване на пръстена върху неговия разширен край. При придвижване на пръстена в противоположна посока се освобождава механизма на тръбичката на разширения край, което позволява да се променя нейната дължина и по този начин да се регулира степента на фиксация на еректора в корена на половия член. Другото рогче на края има вид на “гъба”. При поставен еректор, неговата дъга обхваща шийката на половия член по околовенечната бразда, а тръбичката, извита на гъба, образува пръстен, обхващащ корена на половия члез и скротума към лонното съчленение. Това е най-общият вид на еректорите, като има голям брой разработки. Интересното е, че първият официално предложен еректор в медицината е конструиран от руският инженер Плотничер, който го представил на руският венеролог Проф. Порудоминский; заедно доусъвършенстват еректора и го представят пред световната медицинска общност.

Показания за приложение на еректорите:

-     страх от престоящ провал при полов контакт;

-     слабост на ерекцията в периода на любовната игра;

-   слабост на ерекцията в момента на въвеждане в сексуална кухина и/или по време на фрикциите;

-     проблемна ерекция при наличието на андрологична патология, нервни заболявания, особено на гръбначния мозък и т.н.

Счита се, че еректорът намалява психичното напрежение, страха пред провала, дава увереност за съществуването на ерекцията и нейната пълноценност. Самото усещане, за това, че актът ще се състои при всички случаи (при нужда и с еректори), довежда до значително подобряване на потенцията.