Как се чупят русофилски рога
Публикувано от Ангел Грънчаров на август 14, 2008
В блога на Longanlon заради поста му, наречен За Русия с любов се проведе доста хубава и разгорещена дискусия. Не може да се отрече умението на неговия автор да подхвърля съвсем лековати, повърхностни и неосмислени тези, които след това по тази причина стават повод да се разгорят хубави дискусии. Аз искам тук да ви приведа един откъс от моите спорове по тази тема, а пък всеки, който иска, може да разгледа и цялата дискусия в оня блог. Та ето я крайно лековатата теза на това момче, която ме провокира да се включа в дискусията:
Аз, собствено, така и не мога да се начудя, как толкова много хора не успяват да прозрат очевадната истина, че в голямата международна политика, както е казал поетът, няма вечни приятели, а само вечни интереси. Че няма съдник над държавите, особено по-големите и те фактически не са отговорни пред никого за действията си. Че те са действали и продължават да действат не на базата на някакви морални принципи, защото няма кой да им наложи такива. Че голямата международна политика, както и преди векове, така и сега, е като клетка с гладни плъхове, където всеки се стреми да изяде всеки - икономически, културно, понякога (днес по-рядко отколкото преди, за щастие) и военно.
Че това е едно крайно остаряло разбиране, което момчето, учило история в наш посткомунистически университет с преподаватели цели рояци комунисто-марксисти, е усвоило съвсем безкритично, е очевидно даже. Нямаше как, трябваше да реагирам, все пак живеем в съвсем друг свят; ето, написах следното: (ОЩЕ >>>>> )
