Кошмарът е в душите ни
Публикувано от Ангел Грънчаров на август 14, 2008
Нали помните за оня страшен случай, в който ученик в самотния дом на починалата си баба убива приятеля си, а след това разчленява с хирургически инструменти трупа му, пък после слага частите на тялото в хладилник, накрая ги хвърля в контейнера за боклук?! Хващат го, признава си за убийството, разказва подробно за направеното, а пък майка му даде кратко изявление пред медиите с думите: “Много съжалявам!”
Да, точно тия думи казала, а пък синът й нищо не казал, а през цялото време си криел лицето. Убитият и убиецът трябвало да бъдат абитуриенти, но не отидоха на бала. На мен ми е интересно обаче схващаме ли ние, съвременниците, за какво говори този страшен случай, какво той ни казва?!
Имам чувството, че не се схваща, пък и никой не прави и най-малък опит да изтълкува случилото се, та да се добере до неговия смисъл. Разбира се, обществеността, “общественото мнение” посреща поредната информация за необичайното зверство с пълно безразличие, понеже си има успокоителна версия: “Ами убил го е, понеже е превъртял, това е патология, извратеност, това не е нормално!”. Такова едно разбиране наистина успокоява, нищо че то всъщност и де факто нищо не казва, а издава само една най-коварна примиреност и нежелание поне да се доближиш до (ОЩЕ >>>> )
