|
Автор/Източник : Валентин Стоянов |
|
|
Ако харесваш тази статия, защо
не я споделиш с твой приятел в Svejo? |
|
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на Контролния съвет на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
Провалената наскоро концесионна процедура за летище Русе („Щърклево”) отново повдигна въпроса за управлението, дейността и перспективите за развитие на българските летища. Към момента Министерство на транспорта е едноличен собственик на следните дружества, стопанисващи летища: „Летище Русе” ЕООД, „Летище Пловдив” ЕАД, „Летище Стара Загора” ЕООД, „Летище Горна Оряховица” ЕАД, както и трите по-големи компании „Летище София” ЕАД, „Летище Бургас” ЕАД и „Летище Варна” ЕАД. Отделно от тях – голям и до момента напълно неизползван икономически потенциал имат и няколко други летища, като тези във Видин и Търговище.
Факт е, че правителството, въпреки огромните бюджетни излишъци през последните пет години, не може (или не иска) да изпълни финансовите си ангажименти за развитие на транспортната инфраструктура, включително що се отнася до развитието на летищата. Потърпевши от това сме всички ние, туризмът и икономиката като цяло. Очевидно държавата (и в частност Министерство на транспорта) е лош собственик и това налага да бъдат търсени финансови и управленски механизми за излизане от сегашната ситуация, в която липсва каквато и да е стратегия за развитие на националната летищна инфраструктура в дългосрочен план.
Концесия не е мръсна дума!
В този контекст най-подходящо би било изпълнението на програма за концесионирането на аеропортове като тези в Русе, Г. Оряховица, Ст. Загора, Търговище или Видин, които на практика не функционират и за чието развитие държавата не е направила нищо през последните 20 години. Предимствата на концесионирането като подход са много – концесионерите са професионални летищни оператори и са в състояние както да реализират печалба (с която да заплащат концесионно възнаграждение на държавата), така и да предложат по-качествени услуги. Наред с това в летищната инфраструктура на страната би влязал така необходимия капитал, с който да бъдат съживени огромни неработещи предприятия, каквито са аеропортовете.
В тази връзка примерът с летищата в Бургас и Варна е показателен. Концесионирани от водещ световен летищен оператор в края на 2006г., и за двете аерогари бяха приети програми за цялостна реконструкция, броят на пътниците се увеличи, бяха пуснати нови линии. И разбира се, държавата печели от годишното концесионно възнаграждение в размер на около 20% от приходите на оператора плюс първоначално възнаграждение от 3 млн. евро – при това без да прави никакви инвестиции и да поема каквито и да е финансови ангажименти. Това, което можеше да се направи, е летищата във Варна и Бургас да не бъдат давани в пакет, а на отделни концесионери, което да създаде конкуренция между тях и съответно да доведе до предоставяне на по-качествен продукт и по-ниски цени.
Варианти за развитие
Успешна история е и придобиването на мажоритарен дял от „Летище Пловдив” ЕАД от частно холдингово дружество в края на 2007г., с което най-после започна и реконструкция на летищния терминал. Същевременно стартира и стратегия за налагане на аерогарата едновременно като гражданско летище с огромна важност за развитие на туризма в региона, и в същото време – като важна логистична база, съдействаща за стопанското развитие на съседните на Пловдив райони.
Какво пречи други аеропортове да поемат успешния път на тези по морето и до Пловдив? Така напр. летище „Щърклево” (Русе) би могло да бъде разработено за полети на нискотарифни компании и като такова да стане резервно летище на Букурещ, отклонявайки част от трафика на букурещкото „Отопени”. Горна Оряховица и Търговище биха могли най-после да се сдобият с функциониращи карго-летища, носещи милиони левове приходи всяка година. Видин може пак да има активно летище като изключително важна част от инфраструктурата на Коридор №4. Държавата би могла да стартира концесионни процедури за изграждане на терминали в Ямбол и Добрич например, които да обслужват част от „морския” трафик на летищата в Бургас и Варна. Вариантите са много и реализацията им не би било трудна при наличие на воля и организираност от страна на държавната администрация...
Разбира се, що се отнася до самите концесии, най-удачен вариант би бил този на т.нар. „открита процедура”, за разлика от другите две процедури, предвидени в Закона за концесиите – съответно т.нар. „ограничена процедура” и „състезателен диалог”. Именно в рамките на открита процедура би могло да бъде концесионирано и най-голямото летище в страната – това в София. Алтернативният вариант е приватизирането му. За справка – в момента тече процедура за приватизация на летище Прага с проявен голям интерес от страна на международни инвеститори. Очакваната цена е в диапазона 2,4 – 2,8 млрд. евро (!), докато в България бъдещето на летищата и перспективите пред развитието им просто остава в мъгла.
Изводите
Цялостното развитие на сектора се проваля от неспособността на държавата да изгради стратегия за развитие на транспортната инфраструктура и в частност на летищата! И докато правителството се бави в опитите си да отдаде на концесия обекти като тези в Русе, Горна Оряховица и Стара Загора, частните летища в страната се увеличават и развиват с бързи темпове, като броят им вече достига 10: Приморско, Балчик, Калиманци, Кайнарджа, Габрово, Гривица, Лесново, Ихтиман, Долна Баня и Ерден. Дълъг е и списъкът с други летища (военни или неактивни), които също биха могли да бъдат развити и да носят както сериозни икономически приходи, така и да допринасят за укрепване на националната сигурност. Списъкът не е изчерпателен: Безмер (база на ВВС – активно), Равнец, Узунджово/Хасково, Кърджали, Казанлък, Габровница, Монтана, Граф Игнатиево (База на ВВС – активно), Долна Митрополия, Перник, Садово/Чешнигирово, Доброславци, Сливен, Силистра...
Списъците по-горе идват само да докажат възможностите на България за развитие на летищната инфраструктура, както и огромните пропуснати ползи за страната от чиновническо бездействие, липса на стратегическа визия и от неизползване потенциала на летищната ни инфраструктура и географското положение на страната.
|
|
|
|
|
|
SVEJO.NET: 
