Малкият свят
Рой беше млад, жизнен и си вършеше работата много съвестно, както правеха и всички други. Харесваше си една малка сладурана, казваше се Ния. Беше много красива, освен това интелигентна, но най-хубавото беше, че и тя го харесваше. Преместиха ги в една подгрупа и скоро общата работа разпали млaдежката им симпатия в истинска любов. Искрящи и щастливи, Рой и Ния радваха дори своя Господар. Той не поглеждаше какво става в техния малък, незабележим свят, дори и не подозираше за съществуването на двамата млади. Но силата на горещата им обич често го даряваше с приятно чувство, под лъжичката, за което той нямашe, а и не търсеше обяснение.
Рой и Ния бяха най-хубавите юноши в цялата група, всички харесваха слънчевите им усмивки и звънлив смях. Обичаха ги. Това незабележимо помагаше на цялата организация в трудните, ежедневни дейности, които те изпълняваха така усърдно и старателно, с вродено чувство за отговорност. Тяхната група, както и всички останали, бяха напълно отдадения на работата си за своя велик Господар. На свой ред, той ги даряваше с храна и всичко необходимо за живот. Благата им бяха изобилни, всички живееха в мир и спокойствие. Времето почти винаги беше хубаво, а природата красива и свежа, с пълни и бурни червени реки. Разбираха се прекрасно с всички съседи и работници от другите групи, изобщо живота им в малкия, подреден свят беше повече от приятен и хубав.
Бяха щастливи.
Минаха години, Рой и Ния прекарваха всеки ден заедно, чувстваха се като едно малко, изпълнено с радостен екстаз същество. Но не така безгрижен бе вече живота на групата им. Времето се влошаваше все по-често, храната не достигаше, дори се чуваха слухове за разбойници, които грабят и нападат мирните работещи. Много от тях зашепнаха, че малкият им свят започва да се руши. Все по-често аленочервеният хоризонт бе раздиран от викове и плач, не се чуваха ведрите песни, които отекваха доскоро. Заглъхна звънкият смях, помръкна и щастието на младите влюбени. Замлъкнаха и молитвите на благодарност към щедрия Господар, все по-често някой, с присвити на черта устни, вдигаше стиснат юмрук – там, нагоре.
И точно когато всички мърмореха, че по-зле не може да стане, избухна голямото въстание. Една от големите групи отказа да работи и да слуша Великия Господар, чуваха се възгласи „Искаме храна и свобода!” и „Не” на робството и мизерията!”. Съседните групи се опитаха да ги вразумят, но бяха нападнати и изгонени надалеч.
Тръпка на ужас мина през целия свят. Рой и Ния, прегърнати и сгушени, свити от страх молеха за прошка Милостивия. Те знаеха, че заради нечуваното непокорство, Той ги наказваше с убийствения глад последните дни. Те виждаха, че толкова са го разгневили, че дори беше накарал слънцето да свети съвсем слабо, като последните лъчи на умираща светулка.
Но Рой и Ния, не можеха видят, как Господарят им също ридаеше безмълвно, покрил с длани помътнелите си очи.
Не бяха чули и как един друг Господар, целия облечен в бяло, току що му бе казал със съчувствен тон:
- Аз наистина съжалявам, но всички изследвания сочат, че имате рак…
Радислав Кондаков
Ако харесвате тази публикация, може да напишете коментар или да се абонирате за RSS емисията.
Коментари
Яко! Ракът като болест в социалната система и в индивидуалното тяло! Мноооого талант се иска за такава аналогия!
Аз ходя на актьорско майсторство и имах задача - да науча някакъв текст,по мой избор,на изуст.Този Толкова ми хареса,че го научиx на изуст и избраx да го разкажа…Естествено,ще спомена името на автора…Мерси за историята. 
Loading ...
Страхотно ,много , много символика