В началото на 90-те години малко след разпадането на Съветския съюз Металика изнася уникален концерт в Москва. Вероятно всеки фен си спомня клипа от изпълнението на Harvester Of Sorrow от този ден.

Няма начин да не помните сцените с побоя между фенове и войници (не полицаи), десетките хеликоптери кръжащи около стадиона и Джеймс Хетфийлд, по могъщ от всякога. Леко приведен над микрофона, гледащ гадно и свирещ безмилостно. Това беше моментът, в който Металика стана любимата ми група и да бъда на техен концерт бе мечта.

Изпълнението на Harvester Of Sorrow  в Москва ми подсказа тогава, че се случва нещо, което ще промени живота ни. Комунизмът си отиваше.

Ако 60-те години придналежат на Бийтълс и Роулинг стоунс, 70-те на Дийп Пърпъл и Лед Цепелин, то 80-те и началото 90-те са на Металика.

Аз не помня 60-те години и плочите на Бийтълс, нито сексуалната революция, нито нещо от случило се тогава - просто не съм бил роден. За мен всички тези неща звучат по същия начин като войните на Наполеон например. Звучат ми като история.

Зрелият социализъм и несигурността на 90-те обаче никога няма да забравя. Когато започнах да слушам Металика, навсякъде около мен имаше униние, опашки за олио страх и бедност. Тогава музиката на Металика даваше сила. Нямахме пари да си купуваме албумите, не знаехме английски, за да разбираме текстовете, но въпреки това усещахме.

Усещахме свободата, мощта, силата и самочувствието, което идваше от тях. Усещахме и мечтаехме някой ден да сме като тях. Да имаме дълги коси и да псуваме всички и всичко, което не ни харесва.

Тогава бяхме толкова далеч от това, което сме днес. Нямаше мобилни телефони и Интернет”. Тогава можеше да се сдобиеш единствено с пиратски копия. Ако имаш малко повечко пари, можеше да си купиш от тогавашните музикални магазини “Унисон”, касетка с прилична обложка с текстовете на бандата. Много от приятелите ми започнаха да учат английски, за да разберат какво значи това проклето Seek and Destroy.

Днес вече знаем английски и имаме пари не само за касети (извинявам се дискове), но и за концерти. Променени сме, искаме повече, знаем повече. Въпреки това все още имаме нужда от Металика и нейната енергия. Няма как да бъде иначе. С това сме пораснали.

Енергия, която бликаше на гореспоменатия от мен концерт в Москва, енергия, която разтърси цял Пловдив през 1999 г., енергия, която разтресе и центъра на София.

Именно тази енергия събра повече от 50 хиляди доши. Ако някой все пак не разбира за какво става въпрос нека да натисне тук.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД