Business Magazine

Широка коалиция на отговорните фигури от ГЕРБ, СДС, БСП, НДСВ и който още се сетите – такъв политически лабораторен Франкенщайн се надигна от прашната маса на дежурните български “интелектуалци” и започна да се разхожда из разбунените партийни централи. Проектът бе негласно акуширан от президента на страната и се появи в момент, когато Първанов усети, че вече все по-трудно успява да се намесва радикално в управлението на България.

Така политическите сценарии за развитие на България от последните месеци трайно се обогатиха от темата за т. нар. “патриотична коалиция” под егидата на президента, която да управлява страната след изборите догодина.

Тази идея, макар и трайно да принадлежи към местната политическа екзотика, не е нова. Безсмислени дебати по подобна тема се водят регулярно от години. Но сега за пръв път тя се появява в друг формат – не като създаване на нова политическа партия (такива видяхме десетки за двадесетина години), а като опит за обединяване на остатъците от двуполюсния модел в монополна управляваща структура.bm

След появата на НДСВ в политическото пространство през 2001 г. и унищожаването на двуполюсното противопоставяне възстановяването на класическия модел ляво – дясно изглежда силно проблемно. Причината е не само във факта, че десният полюс е раздробен, а и заради лявото – то вече няма белезите на каквато и да е левица.

Но, както се казва, дяволът е в детайлите. Идеята за патриотична коалиция се появи най-напред в риториката на левите интелектуалци от клуба “Съзидание”, които гравитират около президента. Така естествено Първанов хвърли дългата си сянка върху поредния политически проект, свързан със следпрезидентската му кариера. А такава несъмнено ще има – самият президент призна, че би се върнал в науката едва след петнадесетина години, считано от днес насетне. Затова ако въпросът е: “Какво ще прави Първанов дотогава?”, е естествено да се търси отговор именно в проектите, ферментиращи в политическите кръгове, с които той е заобиколен, и в медиите, които му осигуряват комфортния втори мандат.

Рекламата на теорията за патриотичната коалиция, която по обясними причини президентът не може да изрече гласно, е възложена на

представители на най-консервативната левица

Това само по себе си бележи разцепление вътре в рамките на социалистическата партия. Управляващото крило на БСП, което се реализира в момента в рамките на правителството на Станишев, очевидно се разграничава от тази идея. Кръгът около премиера и най-изявените негови лица (Антон Кутев, Ивелин Николов, Михаил Миков и Кристиян Вигенин) очевидно нямат място в подобен проект. Това крило изглежда достатъчно еманципирано, за да отърве собствената си стратегия както от бивши силни фигури като Румен Петков и Румен Овчаров (двамата очевидно бавно ще извървят пътя до зоната, в която днес вегетира силната в миналото фигура на Красимир Премянов), така и от президента.

Първанов няма път назад – вече сам заяви, че “няма да се върне на „Позитано“. Както стана ясно – няма път и към науката. Затова президентът търси ново политическо убежище в идеята за смяна на политическия модел.

Първата констатация, която се налага от това заключение е, че политическото инженерство на Първанов

е перверзен опит за промяна на обществените настроения, без да се съобразява нито с политическите партии в страната, а още по-малко с гражданите й. Нито един социолог не е регистрирал подобни очаквания в общественото мнение, като изключим традиционните прогнози за твърда ръка.

Поднасянето на идеята за патриотична коалиция чрез мнението на консервативни леви интелектуалци може би ще осигури краткотрайна популярност, но в никакъв случай няма да я направи разумна и жизнена алтернатива на естествено функциониращите политически отношения. Освен това никакви морализаторски заключения, които се чуват от лагера на президента, не могат да бъдат отговор на технологичните и рационални промени, които трябва да върнат политическата система на страната в нейното естествено състояние. Точно обратното – това може да се окаже път към авторитарни практики и унищожаване на демократични структури. Впрочем един от апологетите на президентската инициатива – историкът Божидар Димитров – вече си позволи да каже, че “демокрацията е ужасяващо изчерпана”, оставяйки отворен отговора за нейната замяна с друг тип политическо решение.
Предложението, идващо от пропрезидентските кръгове, носи белезите на инициатива, която цели трайно разлагане на естествената политическа диференциация между разнородните политически формации. Тяхното място би трябвало да се заеме от т. нар. “патриотична коалиция” – образувание, напомнящо много повече на

познатото от новата ни история “Звено”

вместо на нормална и естествена политическа партия. Риториката на защитниците на тази идея дори е много близка с риториката на диктатурата, установена в България след 1934 г. Единствената разлика е, че в миналото звенарите са се възторгвали еднакво както от Сталин, така и от Хитлер. Днес новите им наследници, струпани около президента Първанов, се възторгват от Путин. Разликите иначе са несъществени – и “Звено”, и Първанов искат да се разправят с действащия политически модел, но нямат съществени възражения към икономическата ситуация в страната. И в двата случая инициативата идва от държавния глава – тогава монарх, днес президент. И в двата случая се предлага смяна на избирателната система – мажоритарните кандидати се явяват като безпартийни, но влиятелни фигури.

С една дума – това вече сме го виждали... Но нищо хубаво не е донесло на българската демокрация.

“Звенарите” идат... Пак.